Франция и Италия водят семеен спор в сърцето на Европа
Езикът на любовните свади е най-подходящ за разказване на дипломатическото напрежение и враждебността сред Франция и Италия през последните седмици. Две страни, говорещи романски езици, близки и разграничени в сърцето на Европа.
Този метод избра френският политолог Доминик Моиси, който наскоро употребява израза " Развод по италиански " за заглавие на публицистична публикация, по названието на кино лентата с Марчело Мастрояни, награден с Оскар през 1961 година, написа в собствен разбор Франс прес, представен от Българска телеграфна агенция.Моиси афишира, че е шокиран да следи по какъв начин ръководещите популисти от другата страна на Алпите показват поддръжката си за " жълтите жилетки " - общественото придвижване против президента Еманюел Макрон, почнало да работи от ноември предходната година.
" Мисля, че няма казус италианско държавно управление да предизвиква дотам опозиционните сили във Франция, до момента в който е част от Европейски Съюз. Това е форма на разлъка ", съобщи той пред Агенция Франс Прес.
Според него основите на рецесията са били заложени през март предходната година, преди близо година, след италианските избори. Тогава френският президент центрист очакваше държавно управление, съвместимо с неговите планове за промяна на Европейски Съюз. Вместо това стана очевидец на триумфа на евроскептичните съперници на системата от придвижването " Пет звезди ", както и на десните екстремисти от партията " Лига ".
Лидерът на " Лигата " Матео Салвини и този на Движението " Пет звезди " Луиджи Ди Майо, които са надлежно вътрешен министър и вицепремиер, работят като екип, който все по-често демонстрира открита неприязън към Франция.
До такава степен, че доста анализатори си задават въпроси за вероятните последици от утежняването на връзките сред двете страни, считани за ос на стабилността в един съюз, разтресен от Brexit и Източния блок.
" Фактът, че към този момент не можем да работим по европейски планове с Италия е същински проблем ", счита Себастиен Майяр, шеф на института " Жак Делор " - център за разбори, основан в Брюксел. " Това към този момент не е елементарно и с други сътрудници, в това число с Германия. Но Италия постоянно е била съдружник, непосредствен до френските позиции ".
Миналата седмица Париж повика на диалог италианската посланичка във Франция, след изявление на Ди Майо, който упрекна Франция, че прави колонизация на Африка и подбужда популацията на континента да мигрира към Европа.
Няколко дни по-късно Салвини се изрече още по-остро, определяйки Еманюел Макрон като " ужасяващ президент ".
" Няма да отговоря. Те единствено това чакат ", отвърна Макрон в неделя по време на посещаване в Египет. " Италианският народ е наш другар и заслужава ръководители, които са на висотата на неговата история ".
Предизборни сметки
Но би било неправилно Франция или нейния президент да бъдат считани единствено за жертви на италианските провокации, предизвестяват наблюдаващите.
" Тази рецесия стартира по-отдалеч. Нещо като състезание и френски комплекс за предимство се срещат с италиански комплекс за непълноценност. Има нещо доста прочувствено във френско-италианските връзки ".
Една от първите начинания на Макрон, скоро след избирането му през 2017 година, беше да провежда в Париж интернационална конференция за Либия - без да се съветва с някогашната колониална мощ Италия, която ревностно пази въздействието си там и икономическите си ползи.
Имайки поради европейските избори през май, той похвали лагера " на напредъка ", изправен против националистите от крайната десница. Когато през юни предходната година Салвини отхвърли да одобри транспортен съд с мигранти, френският държавен глава порица неговия " цинизъм " и " безнаказаност " - след което съпостави популизма с " проказа ".
Забележка, която не бе посрещната добре в Рим.
Според френски посланик, поискал анонимност, въпросът за имиграцията " продължава да усложнява нещата ". Но италианското държавно управление от своя страна насочва нападки против Европейски Съюз, свързани с бюджетните правила, които лимитират обществените разноски.
" Това не е френско-италианска рецесия, въпреки че Франция е елементарен и комфортен съперник. Темата продължава да са връзките сред Италия и Европа ", прибавя дипломатът.
Моиси споделя, че сега чака европейските избори, надявайки се, че след преброяването на гласовете " ще има повече благоприятни условия за компромис ".
По-добра вероятност от тази на " Развод по италиански ", който завършваше с ликвидиране.
/БТА/
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Магдалена Иванова
Този метод избра френският политолог Доминик Моиси, който наскоро употребява израза " Развод по италиански " за заглавие на публицистична публикация, по названието на кино лентата с Марчело Мастрояни, награден с Оскар през 1961 година, написа в собствен разбор Франс прес, представен от Българска телеграфна агенция.Моиси афишира, че е шокиран да следи по какъв начин ръководещите популисти от другата страна на Алпите показват поддръжката си за " жълтите жилетки " - общественото придвижване против президента Еманюел Макрон, почнало да работи от ноември предходната година.
" Мисля, че няма казус италианско държавно управление да предизвиква дотам опозиционните сили във Франция, до момента в който е част от Европейски Съюз. Това е форма на разлъка ", съобщи той пред Агенция Франс Прес.
Според него основите на рецесията са били заложени през март предходната година, преди близо година, след италианските избори. Тогава френският президент центрист очакваше държавно управление, съвместимо с неговите планове за промяна на Европейски Съюз. Вместо това стана очевидец на триумфа на евроскептичните съперници на системата от придвижването " Пет звезди ", както и на десните екстремисти от партията " Лига ".
Лидерът на " Лигата " Матео Салвини и този на Движението " Пет звезди " Луиджи Ди Майо, които са надлежно вътрешен министър и вицепремиер, работят като екип, който все по-често демонстрира открита неприязън към Франция.
До такава степен, че доста анализатори си задават въпроси за вероятните последици от утежняването на връзките сред двете страни, считани за ос на стабилността в един съюз, разтресен от Brexit и Източния блок.
" Фактът, че към този момент не можем да работим по европейски планове с Италия е същински проблем ", счита Себастиен Майяр, шеф на института " Жак Делор " - център за разбори, основан в Брюксел. " Това към този момент не е елементарно и с други сътрудници, в това число с Германия. Но Италия постоянно е била съдружник, непосредствен до френските позиции ".
Миналата седмица Париж повика на диалог италианската посланичка във Франция, след изявление на Ди Майо, който упрекна Франция, че прави колонизация на Африка и подбужда популацията на континента да мигрира към Европа.
Няколко дни по-късно Салвини се изрече още по-остро, определяйки Еманюел Макрон като " ужасяващ президент ".
" Няма да отговоря. Те единствено това чакат ", отвърна Макрон в неделя по време на посещаване в Египет. " Италианският народ е наш другар и заслужава ръководители, които са на висотата на неговата история ".
Предизборни сметки
Но би било неправилно Франция или нейния президент да бъдат считани единствено за жертви на италианските провокации, предизвестяват наблюдаващите.
" Тази рецесия стартира по-отдалеч. Нещо като състезание и френски комплекс за предимство се срещат с италиански комплекс за непълноценност. Има нещо доста прочувствено във френско-италианските връзки ".
Една от първите начинания на Макрон, скоро след избирането му през 2017 година, беше да провежда в Париж интернационална конференция за Либия - без да се съветва с някогашната колониална мощ Италия, която ревностно пази въздействието си там и икономическите си ползи.
Имайки поради европейските избори през май, той похвали лагера " на напредъка ", изправен против националистите от крайната десница. Когато през юни предходната година Салвини отхвърли да одобри транспортен съд с мигранти, френският държавен глава порица неговия " цинизъм " и " безнаказаност " - след което съпостави популизма с " проказа ".
Забележка, която не бе посрещната добре в Рим.
Според френски посланик, поискал анонимност, въпросът за имиграцията " продължава да усложнява нещата ". Но италианското държавно управление от своя страна насочва нападки против Европейски Съюз, свързани с бюджетните правила, които лимитират обществените разноски.
" Това не е френско-италианска рецесия, въпреки че Франция е елементарен и комфортен съперник. Темата продължава да са връзките сред Италия и Европа ", прибавя дипломатът.
Моиси споделя, че сега чака европейските избори, надявайки се, че след преброяването на гласовете " ще има повече благоприятни условия за компромис ".
По-добра вероятност от тази на " Развод по италиански ", който завършваше с ликвидиране.
/БТА/
По публикацията работиха: Екип на Investor.bg , редактор Магдалена Иванова
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ